СИНЯ ПТИЦА
В душата ми е долетяла синя птица
и пърха радостно с тръпнещи крила.
Очите и са като две зеници,
потънала в дълбока самота.
Аз искам тази птица да е вечно в мене,
с нея до забрава да летя.
До слънцето да стигна, да изтлея,
в просторите с усмивка да умра.
Недей отлита, късно мое щастие,
не бързай, моя трепетна любов.
Луната ли омайваща те грабна,
дочула тайно нежният ми зов?
Недей тъгува, моля те, недей унива!!
Ще те намеря и накрая на света.
Нима не знаеш колко те обичам,
и колко искам да не съм сама.
ДЕС
и пърха радостно с тръпнещи крила.
Очите и са като две зеници,
потънала в дълбока самота.
Аз искам тази птица да е вечно в мене,
с нея до забрава да летя.
До слънцето да стигна, да изтлея,
в просторите с усмивка да умра.
Недей отлита, късно мое щастие,
не бързай, моя трепетна любов.
Луната ли омайваща те грабна,
дочула тайно нежният ми зов?
Недей тъгува, моля те, недей унива!!
Ще те намеря и накрая на света.
Нима не знаеш колко те обичам,
и колко искам да не съм сама.
ДЕС
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Славова Всички права запазени
