СЛЕД ТЕБ
Лятото избяга по тревата
и остави след себе си капки от дъжда,
сълзи в които се смяха,
нашите влюбени още сърца.
Огънят бавно изгасваше,
пътят бе толкос далеч
и разстоянието помежду ни нарасваше,
мълча,но в сърцето си викам-да спреш!
Не намерих сили да ти кажа "обичам те"
защото бях горда пред себе си-бях...
и сълзите днес за това стичат се,
че от гордост,своята обич пак пропилях.
ДА забравя очите ти красиви,аз ще се опитам.
ДА забравя и музиката твоя-ще я спра!
НО да забравя любовта която изпитвам,
НИКОГА не ще го позволя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Невероятен стих,прелестен ... 