Следите на смърта
Следите на смъртта
Като хора застинали в нощта,
стоят следите на смъртта.
Покрити с мрак студен,
обивити в скръбен, блед сатен.
Сред вечна и зловеща тишина
стоят следите на смъртта.
Побити в черната и влажна пръст,
стоят те кръст до кръст.
Под мраморен ангел момче лежи,
застинало във сън вечен стои ли стои....
Лунна светлина лицето безмълвно огрява,
а вятър косите мъртвешки развява.
Кръвта оставила пътечки във снега,
бликайки от вените вече едва.
Две длани изстинали и бели,
запоследно се бяха преплели.
Но в гробовната тишина,
тъпо чуваше се ритъма на една душа.
Молеше с последни сили той ,
душата детска да намери покой
И тишина всичко обхвана,
луната по бледа и самотна остана.
И като спомен единствен в снега,
лежаха последните следи на смъртта.
Като хора застинали в нощта,
стоят следите на смъртта.
Покрити с мрак студен,
обивити в скръбен, блед сатен.
Сред вечна и зловеща тишина
стоят следите на смъртта.
Побити в черната и влажна пръст,
стоят те кръст до кръст.
Под мраморен ангел момче лежи,
застинало във сън вечен стои ли стои....
Лунна светлина лицето безмълвно огрява,
а вятър косите мъртвешки развява.
Кръвта оставила пътечки във снега,
бликайки от вените вече едва.
Две длани изстинали и бели,
запоследно се бяха преплели.
Но в гробовната тишина,
тъпо чуваше се ритъма на една душа.
Молеше с последни сили той ,
душата детска да намери покой
И тишина всичко обхвана,
луната по бледа и самотна остана.
И като спомен единствен в снега,
лежаха последните следи на смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелчето Всички права запазени
