23.08.2006 г., 0:18

Слепец

114 0 18
Пишеш за мен. Рисуваш ме с думи. Гледаш ме, Виждаш само моя грим. Отворена книга, Отпред параван. Какъв цвят ще сложиш сега? Това съм аз без всички тези мои лица. Погледни внимателно всичко написано е на тази стена…. Слепец! Това си ти, Подигра се с мен, с любовта дори. Няма да има повече сълзи. Достатъчно дарих ти, Достатъчно изпи. Стига вече! На края прогледни! Май истината наистина боли. Макар сега сърцето да кърви, Късно е, Отивам си, стига толкова сълзи. Оставям след себе си толкова вина, Излишна гордост, болка,суета. Вземи,вземи отново своите платна. Нарисувай ме черна и грозна както досега. Продължавай да не виждаш през тези тъмни очила, Очите си да криеш както и своята душа. Продължавай да чувсваш чрез хорските сърца, Да, така ти ще разбереш какво еда обичаш, Какво е любовта. Дано щастлив си, аз заварших стиха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Логична, ти поне ме разбираш. За разлика от някои други хора .Много ми допада това, че оценяваш опитите ми просто да доставя удоволствие на хората с нещо написано от мен.
  • Хм, благодаря. И аз търпях много критика и започнах да пиша тайно, защото не обичам да ме критикуват, но знам, че това е единственият начин да стана по-добра. Преди не обръщах внимание на книгите, защото не си давах сметка, че от тях можеш да вземеш много. После излязох от своята летаргия и започнах да живея. Не сам била никога токова упорита колкото теб, но ако реша да постигна наистина нещо в тази област....ммммм,трябва да много упорито да работя.Пиша за нещата, които тежат на душата и сърцето ми. не винаги се получава, защото оставам сърцето ми да пише преди да се е пръснало от чувства. Благодаря!
  • Надявам се да се подобри здравословното ти състояние. Пиша от както станах на 15 и за пръв път се осмелявам да публикувам нещо. Много трудно понасям критика и реагирам остро, но се опитвам да се уча от грешките си. Поезията е нещо много лично. Не винаги може да се предаде емоцията точно. Като имаш време очаквам критиката ти с нетърпение.
  • Логична, благодаря ти! Олин, бъди по-весел!Би ли казал защо не ти харесва поезията ми? Какво не ти харесва в нея? Обоснови се. Прати на маилат ми стихотворение, което си писал или смяташ за достойно, за да разбера къде греща и да се поправя.
  • Не е задължително, Диманче да сложиш произведението си в рамка, да му лепнеш етикет , чалга , естрада, класика или кой знае какво!Важното е то да въздейства, да има кой да го чете , и да му се радва.Доколкото разбирам, ти няма да се прехранваш с писане, а го правиш за удоволствие, нали?Е, тогава бъди усмихната, в този сайт се намират и хора, които да те четат с интерес.А дали ще станеш велик творец, повярвай това никой не знае.Какъвто и да е пътя към успеха, великите са признати след смъртта.За това забавлявай се, и бъди щастлива!