Сложи си мярка на устата, казваш (с уточнение, че това не е стихотворение, а поезия още по-малко)
Сложи си мярка на устата, казваш...
(Хм!)
А как се мери с тази мярка -
мерих, смятах не показа
колко е безмислено и жалко
твоето мълчание.
Какво да меря с тази мярка!?
Прехапаните сантиметри думи,
и милиметрите от истина до вяра,
които ти не смееш да преплуваш?!
Къде да меря с тази мярка!?
В стиснатите от безсилие зъби,
когато истината се задава
от ъгъла към твойто скудоумие!?
(Подлагаш крак, но няма да я спънеш,
защото нямам мярка за безумници)...
Сложи си мярка на устата, казваш...
(Хм!)
По-вярна мярка от сърцето нямам!
Измерва те при всеки удар,
отчита с точност до секундата
и стене... "Жалко! Жалко!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Начева Всички права запазени
!