Сломени думи
Измъчено ме молиш да говоря,
да приютя уплашеното ти сърце.
За същото не спирам да се боря-
съдбата ми е в твоите ръце.
И все по-бавно се изнизват дните,
а мисълта за теб изтръгва стон.
Насън се съживявам от мечтите,
наяве вехна като скършен клон.
И търся в приказките прашни
една следа - да те открия там.
Лист по лист предчувствията страшни
навявят ми, че ще се лутам сам.
Може никога да не усетя
устните ти, лазещи по мен.
Ще гасна бавно, без да светя,
тлеещ в жажда, ден след ден...
11.X.2002г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Георгиев Всички права запазени
