Случи се

Когато насаме остана в свойте мисли потопена, сред безброй мечти се лутам, в черни съм вглъбена. В сърцето ми бушуват бури и стичат се в душата отровни сълзи, и хиляди мъки споделени дълбаят в душата тунели,бразди. А душата - самата е толкова стара, през толкова мъки,животи е минала тя, една стара душа в едно младо тяло, нима е спраедливо,нима? Не зная къде съм,не зная защо съм тук, не зная и накъде да поема, а време нямам , не мога да чакам, решение трябва да взема... Поемам нанякъде,все така чужда на всичко живо край мен, дали съм различна,дали имам нужда от някой по-близък до мен. Сърцето ми сякаш знае какво иска, прошепва ми тихо в нощта, че има на света човек,който може да изтрие от лицето тази тъга. Повярвах,можах и я има! Има я тази любов! И всеки я иска,и всеки я търси и всеки я вика с пламенен зов!