Сонет
Добре тогава,тръгвай си!
Върви си,махай се, ...боли!
Отдавна чашата преля,
погуби с глупост любовта.
А аз какво не бих ли дала
да не плача на раздяла.
Уви,сърцето разум няма,
не подозира ,че измама
се крие зад словата нежни
шептяни в нощите небрежни.
И как сега да продължавам
напред, в какво да се надявам?
Затуй, прощавам ти сега-
върни се тук ,дори и за беда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Иванова Всички права запазени
