СОНЕТ
СОНЕТ
Аз можех да живея иначе
да бъда лош или пък добър.
Но аз избрах да бъда ничий
и следователно безличен.
Вървях наникъде, а бързах
по пътя си не срещнах никого
не вярвах в предопределено бъдеще
и нямаше пред кой да коленича.
Сега съм сам като смешник,
на който се усмихват от учтивост,
когато със фалшив камшик
се удря по гърба немилостиво.
И въпреки че раните са истински
кръвта във тях отдавна е изстинала!
1995
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Милев Всички права запазени
