17.04.2005 г., 11:17

Спасение

219 0 10

Спаси ме !

Отведи ме далеч от луминисцентните светлини,

които бъркат грубо в здрача на душата ми.

Спаси ме от усещането, че падам

в някаква отлъчена от света бездна ,

на дъното на която ме чака дяволът:

от нараняващата музика на пианото,

впита като железни зъби в сърцето ми.

Хвани ръката ми , нека избягаме

от зловещо надвисналия небесен свод,

от злобно смеещите се звезди,

от хапливите намеци на околните .<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Да се скрием в някой нощен парк

с черномастилен цвят, да се скрием

от крадливите подмятания,

от самотните далечни погледи,

от чувството, че нищо не е вечно –

(направи така, че да бъде!).

Хвани лицето ми в двете си ръце ,

въпреки че не го виждаш,

и ми дай още веднъж вярата,

че съзнанието ми  на свободен човек

може да се спаси…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момиченце Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това не е зле, хич даже!!
  • Даде ми отново повод да ти кажа, че много те обичкам. Невероятно е това, което прочетох отново. Благодаря ти.
  • И аз много те обичкам , слънце , и ми липсват много разговорите ни за "живота , вселената и всичко останало " ЦУНК !
  • Казано от теб значи наистина много !
  • Страхотно е..."че нищо не е вечно " .. а това дали е така.. От мен 6