8.07.2006 г., 11:03

Спасение

170 0 20
Сред миражи и фалшиви оазиси
стоя сама насред пустошта...
Искам да крещя от болка,
но само хриптене дразни сухото гърло.
Искам да плача, сълзи бликат в душата,
но застиват стъклени в очите ми.
Протягам ръце към теб,
но невидима стена ме спира да те докосна...
Правя крачка и падам, подкосена
от невидима ръка, отсякла нозете ми.
Поглеждам към небосвода,
блесва ярка светлина - ослепявам.
С напукани устни се опитвам да отпия
росата от клонките, но тя замръзва.
Малкото сърце, биещо забързано,
се пръсна на хиляди пламтящи рубини,
постилайки огнена пътека пред теб,
за да минеш по нея...
Там - в дъното - те чака душата ми,
самотна, изгубена в пространството.
Последната мисъл изповядва греха,
миг, преди врата към бездната да се отвори
и черни демони да ме понесат на крилете си....
Не ме е страх, че изгубих ...
пожертвах се, за да те има във вечността...
Това беше само любов, която разби сърцето ми,
но мини като сила през мен, стопли ме с дъха ти
поеми ме в ръцете си и отведи ме надалече,
за да ме спасиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари