СПОДАВЕН ВИК
Сподавен вик
Въздишката ми недочута се стопи сред мрака,
на криле невидими понесе я ветрецът тих,
и той със мен в безсилие заплака,
изстена тъжовно, отрони сподавено вик...
Прегърна ме сноп от лъчи в тишината вечерна
навместо тъй нежните твои ръце,
и ето... потънах в реката от сълзи безмерна,
преля самотата и стана море...
09.03.2006г.
Въздишката ми недочута се стопи сред мрака,
на криле невидими понесе я ветрецът тих,
и той със мен в безсилие заплака,
изстена тъжовно, отрони сподавено вик...
Прегърна ме сноп от лъчи в тишината вечерна
навместо тъй нежните твои ръце,
и ето... потънах в реката от сълзи безмерна,
преля самотата и стана море...
09.03.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
