Спомен за дете

Спомням си едно лице-
усмихнато, красиво,
лице със светнали очи
и възглас радостен в деня..

Това лице отдавна само спомен е.
Само сините очи са още реалност,
но тъжните сълзи прогониха
и последния лъч светлина..

Животът помрачи усмивката,
блясъка в детските очи..
Щастливото пламъче едва мъждука,
угасва в студения свят.

Това е спомен за едно дете,
узнало що е болка и страдание
и твърде рано то познало
света жесток и мрачен!

Изгубило то своите мечти,
свойта вяра в утрешния ден.
И няма нивга вече
да срещнете искрица..
                     ..в сините очи!