СПОМЕН ЗА СВАТБА
СПОМЕН ЗА СВАТБА
Беше някаква симфония
с меки пластилинни звуци.
Беше счупен грамофонът.
Пееше дъждът в улуците.
И тогава мина сватбата.
Имаше листа обрулени.
Смешно-важни, мокри сватове.
Грозна и дебела - булката.
Жалък беше младоженецът.
После ненадейно гръмна музика.
Баба каза, че се женят.
Тъпанарят беше гузен.
Из “Намразени пътища. Стихотворения.”, 1993
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Милев Всички права запазени
