20.08.2006 г., 8:20

Среща

205 0 38

      <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Днес случайно съзрях

очи потопени в тъга.

Вгледах се в тях  и видях

<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" />безкрайно тъжна душа.

 

После косите погледнах,

върху им бе паднал снега.

В следите бели се вгледах,

признаци на старостта.

 

Тревожен стон долових

отронен от болка в нощта.

Молитва  към Бога  дочух

в гореща, смирена молба.

 

Гласа и  бе тъжен и тих-

молитва за своите деца.

Звучаха думите в стих ,

за здраве и успехи в света

 

И тогава в миг пожелах,

да познавам  тази жена.

Ала всъщност   разбрах

че  самата аз съм това

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Петя,че ме успокои,
    натрапването никак не ми се нрави.
    Иване благодаря за бравото,но разбери
    "..нито дума повече",не зная как се прави.

    Усмивки,усмивки,усмивки
  • Благодаря ти Гери,изчервих се.
    Не мила,не е това причината тук сега.
    След редакция,по погрешка появи се.
    За жалост натрапвам ви се пак със стиха.
  • Простете,станала е малка грешка
    отново виждате моят стих "Среща".
    Не се сърдете,приемете че е смешка.
    Само редактирах ,а ето го насреща.

    Поздрав и усмивка в неделния ден
  • Ради и Иво ,за думите благодаря
    Спокойна и добра да ви е ноща

    Поздрав и усмивки
  • Благодаря ви Мая и Злате,
    прави сте и двете за това
    Децата ни носят много щастие
    сладка болка и мъничко тъга

    Лято е , лятна ваканция ,време за раздели
    между родители и техните "пораснали" деца

    Усмивка за всички ви във вечерта