Старата селска къща
СТАРАТА СЕЛСКА КЪЩА
Пролет е - животът се ражда
с нов за радост копнеж.
Но сега тя не поражда
топлина в душата, а скреж.
И небето навъсено плаче,
приспивно и тъжно скърби
за дома опустял, за това, че
портата му обраства в бодли.
Рушат се вече дуварите
пазили тайни, надежди, мечти.
Криви стърчат керемидите
над самотни голи стени.
Спомени повити в паяжината.
Мъка старческа в очите струи.
Сълзи пробождат тишината -
сами, далеч от хорски очи.
Пролет е - животът се ражда
с нов за радост копнеж.
Но сега тя не поражда
топлина в душата, а скреж.
И небето навъсено плаче,
приспивно и тъжно скърби
за дома опустял, за това, че
портата му обраства в бодли.
Рушат се вече дуварите
пазили тайни, надежди, мечти.
Криви стърчат керемидите
над самотни голи стени.
Спомени повити в паяжината.
Мъка старческа в очите струи.
Сълзи пробождат тишината -
сами, далеч от хорски очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Статев Всички права запазени
)
