Старите стъпки
93
0
0
Старите стъпки
Пак връщам се по старите си стъпки
отново там край тихата река,
в сърцето спомен нежен се пробужда,
обречен някога на самота.
Аз чувам вятъра край мене,
с глас познат шепти ми той,
долитат думи някога ранили
едно сърце на любовта в плен.
Когато слънцето в нощта угасне,
звездите пак напомнят ми
за моите мечти.
Без дъх останал в гърдите
дъждът не спира в моите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Всички права запазени
