Стенна страст
Вратата е затворена след мен;<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
това не става, но ще стане скоро,
и с гръб към нея аз съм огорчен,
щом късно е, каквото и да сторя.
Надвиснали над мен са пак стени,
Очакващи единствено да чуят
гласа, или пък мнението ми,
преди в ума ми бясно да нахлуят.
Желанието силно ме притиска,
чрез тласъци най-силни и безброй,
дори не знам какво от мен то иска,
нападнало ме със брутален вой.
Но мисля си – в стена ще се превърна,
за миг поне, за много кратък миг,
от себе си дори да се отвърна,
ще съм целунал прелестния лик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гай Монтег Всички права запазени
