Стопяване
На С.
Пилее безумният вятър жълти листа,
кръжащи отнася ги нейде далече -
в прозореца твой не гори светлина...
това означава ли, че няма те вече?
Ревнивият дъжд по лицето ми капе,
сърдит, че и аз прегръщам нощта,
и жили ме с капките ледени - хапе...
не вижда, че чакам от теб светлина.
Ти в моя живот неочаквано влезе -
последно разсъмване, май беше това;
за миг ме притопли, а после залезе...
пък... аз сам не зная, защо тук стоя?
Там някъде в мрака кучета лаят,
бездомни... и скърца дворна врата...
те сякаш разбират и сякаш с мен жалят,
усетили, как се топи... любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
