Страх

Страх ме е, когато не си със мен, когато в нощта ти си студен. Съзирам погледа ти ясен, но така безгласен. Тежко е! Жалко е! Страшно дори! Ужасно много липсваш ми ти. Боли от излятите сълзи. Имах те, а те изгубих. Не съжалих! Но ето сега за теб пиша този тъжен стих. подло и коварно те смених, дори тогава не съжалих. От камък ли е моето сърце и ще протегнеш ли отново ти към мен ръце? Горчиво съмнявам се в това. Страх изпълва моите слова. Как да те погледна аз в очите и да видя угаснали мечтите! Не!Страх ме е! Не мога. Искам да си отново с мен, но пътят ни е разделен. Веднъж вече те изгубих, а отново- страх ме е.