26.02.2006 г., 14:50

Страх

166 0 12

Неканен ти се появи в живота ми,

красивият и страстен непознат.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Отключих и приютих те в сърцето си...

а ти там остави болезнен печат..

 

Вървяхме по пътя ний рамо до рамо.

Ти мъж бе – тъй силен и прям

Твърдеше горещо, че мен обичаш само,

че аз съм твоят днешен идеал.

 

Но времето измамно отнесе всички  мигове,

довя изпълнени с надежда плаха дни...

Помислих си, не ще те видя никога отново,

но ето след години ти се появи!

 

Сега съм пак до теб, невярваща...

Изпълнена с надежда и със страх.

С надежда, че завинаги ще бъдем заедно

и страх,че може да си тръгнеш пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Много е хубаво!
  • Хубаво е Марийче,но най-сполучлив е според мен последния куплет!
  • Харесва ми, Мария!
  • Много сила се иска да живееш и обичаш в страх!ДАно страха да изчезне!
  • Много ми хареса идеята.Ако го пипнеш още малко,ще стане великолепен стих.Знам,че можеш,Мария и ще дочакам новотои после ще го оценя.Успех,мила!