21.09.2004 г., 23:14

Страхувам се

196 0 4
Страхувам се да остана сама,
клета, безпомощна пред света,
страхувам се да не ме оставят така.
О, не бих могла да преодолея страха.
 
Защото тъмнината и самотата най-много ме плашат,
защото ме е страх да остана сама в нощта,
 защото сега е различен светът
и човекът, и времето, и земята, и духът.

Незнам какво е това чужство,
не успявам да го преборя.
Може би не е страх, и все пак,
аз просто нищо не мога да сторя.

Не мога да се опълча пред него със сила,
защото то е по-силно от мен.
Така е откакто майка ме е родила,
оттогава чак до този ден.

И ето- аз живея с това чувство,
живея със страха,
Знам- страхът живее у всички...
...у всички живи на света,

Страхът е като седмо чувство,
пазещо ни от беди,
пазещо ни от лоши намерения,
за да ни спаси!
ЗА ДА НИ СПАСИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Грозева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добро! Наистина много добре си успяла да го представиш. Аз поне съм много съгласен с това, което си написала. Дано всеки да го разбере, осъзнае и признае, защото този, който казва, че не изпитва страх, или е глупак, или не е с всичкия си...
  • Има много истина в твоето стихотворение. Много добре си описала това чувство, което всички изпитват, но не всички си го признават. Браво!
  • Много добро! Наистина много добре си успяла да го представиш. Аз поне съм много съгласен с това, което си написала. Дано всеки да го разбере, осъзнае и признае, защото този, който казва, че не изпитва страх, или е глупак, или не е с всичкия си...
  • Има много истина в твоето стихотворение. Много добре си описала това чувство, което всички изпитват, но не всички си го признават. Браво!