Строшена чаша
Строшена чаша
на Мама
Падна чаша и строши се!
Бях до нея и видях...
Тя на хиляди звезди разби се,
гледах пода... занемях!
- Туй Господи... защо го стори!
Попитах аз с шепот тих.
- Ти ли плащаш аз ли,
ти к'во каза не разбрах?
Не че струва нещо,
но... в този съкрушаващ миг,
хей тъй като строшена чаша,
видях живота си разбит!
Там с метлата се наведох,
и прошепнах с полуглас:
- Ех Боже мили, ти чашата, а...
остатъка ще плащам аз!
. . .
Ивайло Атанасов
25.11.2005
Senftenberg - Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
