Студ
Не искаш да знаеш за чувствата ми към теб,
не искаш да стоплиш сърцето ми.
Къде сгреших...а нима си ти безгрешен?
Обичам те!
Душата ми в сълзи се къпе
щом зърна те макар за кратък миг.
Чужд си, от това не ме боли,
но болката, която ти ми причини, е тъй ужасна.
Помня всеки поглед, всеки миг,
докосването на душите ни, нима лъжа това е?
А ти стоиш далечен, мълчалив,
не искаш да ме вземеш в своите обятия.
Игра ли е това, кажи?
Защо, когато само твоя огън пламне
си готов на всичко - да ме задържиш?<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Защо е тъй?
Погубваш ме в страдание
и слънчевият ден превръщаш в сив.
Не искам аз да плача, да се моля...
Обичаш ли ме - с мен ще си!
Лицето бледо погали с твоите обични длани,
в прегръдка топла ти ме приюти,
целувка дай от страст пияна,
откраднат миг, поне това ми подари!
И после всеки ще поеме своя път,
ще тръгнем мълчешком в синкавия мрак,
а в душите ще проникне студ и грях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
