Стъпала

Стъпала Весела Кънчева Разхождахме се в Ленинские горы любувахме се на Москва река... Денят бе приказно красив и нищо не навяваше тъга... Но изведнъж се появиха изкочиха безброй стъпала... А аз уплаших се тъй много дали ще мога да ги изкача... Стоях със поглед във земята, не знаех как да продължа... Ръката ми тогаз ти хвана и заедно поехме към върха... Със теб разбрах, че не е трудно да стигна и на край света. Ръката моя ти държеше с ръката твоя - топла и добра. Макар, че на върха ме пусна, аз още помня твойта топлина... 20.01.2006г.