СВАTБА
СВАТБА
на бившата ми жена - Габи
Седнал съм в нощта на масата,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
като на сватба без сватбари,
Самотата си ще женя, старата,
за ледения Студ в душата ми.
Един - единствен гост си имам,
една снимка малко пожълтяла,
преди години сватба снимана,
подпрях я на шишето с ракия.
Свещта гореше, светлина рубинена!
Изумрудена блестеше мойта Самота.
Студа я галеше с шепата отрудена,
и смигаше и в полумрака на нощта.
Загледах снимката, сватбари викаха-
“Горчиво! Да пребъдете с години”!
Студът и Самотата вече се целуваха,
сълзи ми рукнаха, предатели-гадини!
Що да сторя, вдигнах чаша с ракия,
но.., за “Наздравица” не бях готов,
до дъно чашата изпих.., като помия,
нали съм Кум, на мен се пада пръв!
По български, както на сватба се полага,
пуснах музика, ревеше кларинета..,
“На прощаване” за булка, а душá се стяга,
стените стенеха, дори Нощта заплака!
Шаферките - две красавици Звездици,
сритаха навъсените облаци в Небето,
пулсираха вълшебно в такт на ръченица,
а аз блуждаех някъде в небитието.
Станах тихо, и излезнах през вратата,
Мракът пазеше в антрето, като бодигард.
Полуобърнат загледах вътре веселбата,
не бях свой вече.., бях аз просто чужд!
За последен път погледнах тази снимка,
на две излъгани от Живота същества,
усмихнати се гледаха с НАДЕЖДИ в очите...
Обърнах се и тръгнах.., останалото е СЪДБА!
- - -
Ivaylo Atanassov
09.02.2006 (4.25 h.)
Senftenberg - GermanyИскате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
