Съдник и грешница
Ти съдник жесток,
остави ме сама,
но дори и сълза не проля.
за всичко днес аз теб виня.
Аз - грешница проклета,
зажадняла за твойта милувка,
надянах черна рокля на преструвка,
за да скрия тази моя тръпка.
Вина в душата ми гореше.
Тъга капка по капка любовта цедеше.
Страх между нас стоеше.
Проклета да е таз съдба,
задето мен избра
да горя във твоята игра.
Не знам дали грешницата може да обича.
Не знам дали съдникът прощава.
Не знам дали мракът през деня напича.
Не знам дали слънце през нощта изгрява.
Но знам едно-
не я превръщаи ти във вещица.
Прости на тази своя грешница.
С любов я запомни
и дълбоко в твоето сърце я зарови!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Луканова Всички права запазени
