Сълза
Сълзица мъничка и плаха
отрони се от моето сърце
родена тя в много мъка
бе символa за мен на любовта
В нейната кристална, нежна дрямка
просветнаха безброй светулки,
И бледа сянка в мрака пуст
видях от мен да се отдалечава.
В глухата и сляпа тишина
дочух как ехото повтаря:
-Това е тя,красивата милейди,
а аз познах във нея Любовта.
След нея иде утрин
и свеж,приятен слънчев допир,
а капчицата малка-плаха,
полегнала оставих във студа,
умирайки да вика любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Чакъров Всички права запазени
