Сълзи от щастие
С много благодарност за помощта на най-добрата ми приятелка Радослава!
Стаена тихичко лежа в сумрака,
глава полагам върху твоите гърди
и пулсът учестен забавя ритъм
прегърнал ме с душа, заспиваш ти.
Усмивка плаха върху устните ми заиграва
и с обич галя потното, мъжествено лице,
очите твои - тези въглени запалиха ме цяла
приюти ме обич в пламенното ти сърце.
Сълзи от щастие очите с блясък замъгляват
и тихичко ридая в здравият ти, властен плен,
в който ме прегръщаш сякаш, за да не избягам,
а със сълзите си благодаря на Бог за този ден.
И колко пъти обич моя, в кратките ни срещи,
любувах ти се с поглед, докато сладко спиш,
уморен от нощите прекарани като на клада,
в любовен валс, във унеса на нежния любим.
Тайните в душата ти разлиствам ден след ден,
като книга с разказ изненадващ, удивляващ,
учител и приятел в живота ми бъди от този ден,
а аз живота огнен в теб ще благославям !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
