Сълзица
Сълзица<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Усещам как бързо бие ми сърцето,
за всяка твоя отронена сълза,
чувствам как пада камък към отровената земя
и виждам как се разделя на две, както твоето сърце.
Сълзите от лицето ти искам да изтрия,
да те прегърна, да те помилвам
и на косите ти да се любувам,
о, съдба, защо е таз тъга?
Обичам те с цялото си същество,
защо са тез съмнения у теб, не знам?
Страхувам се да не те изгубя
и всяка минута в ден се превръща
и когато времето навън се намръщя,
аз гледам към небето мрачно
и си спомням как мътното ми минало
ме все натиска и ме гони в рима.
Мразя да съм в миналото си,
искам да бъда в настоящето,
в бъдещето с теб и нищо да не може
от мен да те отнеме, сълзице.
Не мога аз без теб
и съм влюбен, и те жадувам!
Обичам те, любов.
Обичам те, не знаеш как те аз обичам!
За Юлия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекси Слав Всички права запазени
