СЪН
Идваш внезапно
и дълго оставаш
в моя най-сладък сън.
Усещам дъха ти,
бавно ме галиш,
пеят щурчетата вън.
И тъмната нощ
става красива
с много любов и звезди.
Листенца от рози
там,по небето
една самодива реди.
И двамата с теб
летим към безкрая
с вплетени нежно тела.
Целувай ме още,
но искам докрая
да досънувам съня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Евтимова Всички права запазени
