Сън
Роден бе някъде на село,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
потънало в лозя и кукурузи -
семейството му беше бедно,
трапезата оскъдна.
Едно дете със майка болна,
баща пияница известен -
телцето слабичко вирееше,
в очите огънчета светеха.
Играчки нямаше горкото
и дрешките му бяха стари -
подарък от добри съседи,
но нямаше приятели.
Децата му се подиграваха -
на дрехите от тях износени
и често го заплашваха със бой,
с обидни думички го гонеха.
Растеше то самотно, нежелано,
със срам от бащини провали
и болната си майка жалеше
и мъката му бе голяма.
Един ден рано сутринта,
реши от село да избяга -
промъкна се през плета стар
и пътя към града подхвана.
Вървя без спиране за отдих,
не бе си взело и вода -
И слънце жарко не смили се
и силите му се стопиха.
Отпаднало и изтощено -
не беше стигнало далеч,
една мечта със него спря -
на сън завинаги обречена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Всички права запазени
