Сън

Една червена роза за мен е блян небесен. Любовта е просто една вълшебна песен. Да намеря себе си е вече толкова далечно, да те почувствам пак до мен, не ще да е и този ден... През стъклото: един измислен свят, Преди имаше и слънце, сега има само мрак. Нощ и ден се сливат, както тъгата с поредната сълза. Господ сякаш спи и чака да му се обади заранта. Лек отблясък: "Я, падаща звезда?!" Искрица надежда, че ще дочакам сутринта. От умората затваряш лекичко очи и ето, погледни, светлината от още хиляди очи...