10.01.2005 г., 8:52

Сънувах себе си

311 0 10
СЪНУВАХ СЕБЕ СИ млада, красива, жестока, измъчена, нещастна и малко щастлива. Всъщност не бях аз. Беше моята сянка. Бледо подобие на реалния образ. Събудих се с вик. Погледнах в нощта черна, гъста, призрачна, убийствена като същността ми. Това не съм аз. Мразя ли се? Не! Мразя това, в което се превърнах заради непотребността от мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • още нещо с много смисъл!пишеш все хубави неща!
  • Ей... разбира се, че си потребна!!!
    Подкрепям Емма и заставам зад твърдението й
  • Много хубаво стихотворение, но ме натъжи краят му. Усмихни се! Няма такова нещо като "непотребност от теб". На мен например си ми потребна за да чета прекрасните ти творби И не само на мен. И не само за това
  • Дано да си права... Благодаря ти!
  • Няма такова понятие като непотребност, не че аз не съм се чувствала така. Непотребимите неща за едни са потребими, а още повече необходими за други. Хубав стих!