Сърце в кутия за обувки.
Поредната врата прекосяваш сам
в кутия за обувки пазиш сърцето.
Никой не допускаш там
и вече не поглеждаш към небето.
Хей,приятелю,не допускай да станеш леден,
светът е достатъчно сив и без това!
Хей,приютелю,не се чувствай толкова беден,
поне имаш мен до теб сега!
Но той никога не си прости,о не!
Той не е нито ангел,нито дявол -
просто едно момче.
Единственото което е искал -
да се върне от където дойде!
Хей,приятелю,отключи кутията сега,
сърцето има нужда да лети.
Хей,приятелю,забрави болка и тъга,
тук е приятелят ти, в сърцето си - ме пусни!
в кутия за обувки пазиш сърцето.
Никой не допускаш там
и вече не поглеждаш към небето.
Хей,приятелю,не допускай да станеш леден,
светът е достатъчно сив и без това!
Хей,приютелю,не се чувствай толкова беден,
поне имаш мен до теб сега!
Но той никога не си прости,о не!
Той не е нито ангел,нито дявол -
просто едно момче.
Единственото което е искал -
да се върне от където дойде!
Хей,приятелю,отключи кутията сега,
сърцето има нужда да лети.
Хей,приятелю,забрави болка и тъга,
тук е приятелят ти, в сърцето си - ме пусни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Иванов Всички права запазени
