Сърце в плик
Върху папирус пиша си сега
за теб, за мен и за мига,
когато китарата засвири в нощта
и танцувахме от страст в пещта.
С молив от преди пет години,
рисувах на папируса две малини
дали не бяхме аз и ти?
Красиви времена, но времето лети.
Сгънах на две красивия папирус
и над мене литна волен гларус.
Сетих се тогава за целувката ни първа,
но любовта ни веч е мъртва.
Пъхнах папируса в плик
и пратих писмото до тебе за миг.
Защо остави там на папируса едно сърце,
което да свири на китара,
без никой да танцува,
което да лети с гларус,
без никой да го вижда,
което да рисува с молив лъжи,
без никой да му вярва,
което да дойде до тебе в плик,
а ти да му кажеш, че не го обичаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Кирчев Всички права запазени
