22.06.2004 г., 20:39

Сърцето ми гори

256 0 4
Отново силно искам аз да видя твоите очи. Колко много те обичам,колко много ме боли. Мечтите няма да се сбъднат,ще си останат пак мечти. В сълзи ще се превърнат,когато ги разбиеш ти. Сърцето ми гори и се разкъсва и чака ти да го спасиш. Нежна болка в мен разпръсква,а ти все гледаш и мълчиш. Любовта ми е отрова,малка бляскава сълза. Тъжен спомен и надежда...красива плачеща върба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надеждата би трябвало да е умряла, след като е имало друга категоричност на твое осъзнаване!
  • В творбата ти има по принцип силни чувства, затова смятам, че в случая
    не може да има "нежна болка"! В написаното долавям и категоричността, за която ти говорех - " Мечтите няма да се сбъднат...", от това е и създадена болката. Нима те не са разбити? Какво е това изпълнено очакване за спасение след празно гледане и осъзнато мълчане?
    Разбирам "бляскавата ти сълза", а надеждата... нея не успях да разбера!
  • Надеждата би трябвало да е умряла, след като е имало друга категоричност на твое осъзнаване!
  • В творбата ти има по принцип силни чувства, затова смятам, че в случая
    не може да има "нежна болка"! В написаното долавям и категоричността, за която ти говорех - " Мечтите няма да се сбъднат...", от това е и създадена болката. Нима те не са разбити? Какво е това изпълнено очакване за спасение след празно гледане и осъзнато мълчане?
    Разбирам "бляскавата ти сълза", а надеждата... нея не успях да разбера!