Сърдечна история
Залиня душата и нещо закрета
от разни житейски проблеми,
обраха ме, жално рече ми , клетата,
кажи ми, защо все на мене?
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Предаде ме онзи, когото обичах…
Крадец на мечти се оказа.
Взе всичко ценно и от приличие
торба лъжи само остави ми…
Ала заблъска сърцето с юмрука си,
от яд ще се пръсне и плаче :
Лоша стопанка си, вика, не случих,
от днес ефективно съм в стачка.
Туптя като лудо, ми рече, пренасям
и ти сгрявам кръвчицата лично,
а напоследък работя с прескачане
и взех да излизам от ритъм.
Хайде, хазяйке, отваряй вратата,
и пускай ме вън да изляза
или пък бързичко си сменяй душата,
че тая взе много да страда.
Работя си аз нон стоп без умора,
а тя на любов се надява….
Казвай й вече, че съм разстроено
и ще я пратя при дявола.
Отвърнах му, споко, я по-културно,
все пак душата е дама,
смъртно ранена и страдаща бурно
поради грозна измама.
Бре, че беля си докарах със двамата!
Ала намерих му лека –
лично лекувам с поезия дамата,
него пък… водя на лекар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Димитрова Всички права запазени
