10.07.2006 г., 1:06

Съвет

117 0 8

Когато погледнеш назад<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

и видиш,

че всичко е свършило –

прескочил си някакъв трап

и срещнал си своето съмнало,

прозрял си безмерното Аз,

на твоето бъдещо минало

а от нощта си иззел,

сърцето си

в кремък изстинало –

недей да премисляш и ваеш

в мечтите си кули издигнати...

стените разбивай тогава –

след тях върховете

нестигнати!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари