Така се диша леко през усмивка / Joanna_vas&Cefules /

Пътеките ни срещат.
Твоята води към мен,
моята води към теб - реки пълзящи
по разтворената длан
на пееща девойка
приседнала край кладенеца тих.

По рибешки те чувам в тишината
чрез звуците родени
огледално
на нотната тетрадка като знак,
от своя първообраз
невидян.

От ненаписаните думи
по гърба <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

припукват прешлените
стари

на дните неуютни,
понесли смисъла на вековете...
Мостовете се срутват
и чезнат фарове, контури брегови.
Изчезват кръстопъти кръстни.
Изгарят карти,
няма ориентир
и сякаш всичко е огромна,
пустинна и жестока шир,
в която най-подир ще се открием...

Пътеките творят ни, като звук
отронен крехко
от струните словесни
в неръкотворното начало.
Мелодиите са преливащи вълни
прибувани от длан.
Омесената морска пяна
покрива бавно пясъчните дюни,
а хоризонта
пред очите ни се разширява.

Трапезата застлана с водорасли
е пълна с морски дарове
за нас.
Свещичката предпразнично
потрепва,
а вечерта е перла.
Сърцето ражда утрото
в склопените очи на морски фар
угаснал ненадейно.

Пътеката е светлата бразда –
следа на лодката
преминала след улов,
а сътвореното от мисълта
е корпуса пътуващ
през времето на тихото очакване...

И всяка дума е записан орнамент
и изразява,
без да може да ни изрази
по гребена на вятъра несъществуващ
подобно късаща се тетива
в онази кратка част
на мигновение
в което въздуха се освежава.
Така се диша леко през усмивка ...