TATKO / на баща ми с любов /
TATKO
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
/ на баща ми с любов /
Татко, днес остаряваш с година
и побелели са вече косите...
Моето детство, знам, отдавна отмина,
но нали съхранихме мечтите.
Помниш ли как ме водеше сутрин за риба
и ме учеше да я ловя ”на ръка”,
а вечер, край малката прашна камина,
как разказваше истории ти за света.
Как ме научи да чета Достоевски
и да се възхищавам на големи поети.
Как чело да скланям пред Ботев и Левски
и да редя своите думи в куплети.
Помниш ли как двамата с мама
ме карахте да се смея със глас.
За мен, да знаеш, по-хубави няма
от спомените за тези мигове с вас...
Татко, днес остаряваш с година
и побелели са вече косите...
Моето детство, знам, отдавна отмина,
но нали твоят внук днес върви по следите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мими Иванова Всички права запазени
Благодаря ви още веднъж!