Тежки пендари
Там, при реката, там на теб се обрекох,
тебе, либе, вечно да любя се врекох,
но небето наше буря потъмни,
черен облак забули мойте дни.
Съдбата моя прокле ме
на бяла рокля да нижа тежки пендари,
а сърцето ми черно сега,
часът на друг невеста да стана удари.
И кога видиш, либе, как бяла ми луна
омайно свети,
разкажи ми за нея, че не виждам я веки,
душата ми черен сокол изпи,
сърцето - жажда по тебе уби.
тебе, либе, вечно да любя се врекох,
но небето наше буря потъмни,
черен облак забули мойте дни.
Съдбата моя прокле ме
на бяла рокля да нижа тежки пендари,
а сърцето ми черно сега,
часът на друг невеста да стана удари.
И кога видиш, либе, как бяла ми луна
омайно свети,
разкажи ми за нея, че не виждам я веки,
душата ми черен сокол изпи,
сърцето - жажда по тебе уби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Всички права запазени
