14.08.2005 г., 20:56

Ти беше

209 0 8

Непосилно за мене сега е
да те търся в забравени мисли.
Бъдеще с тебе само мечта е
и никога, никога истина!

Искам да бъде така и не мисля,
че си бил загубено щастие.
Историята своя сега прелиствам
и виждам че само мечта е.

Вярно че още се чувства
ароматът на твоите устни.
Вярно че споменът още докосва
в мене забравени листи.

Сложихме края и мисля
че е най-добре да бъде така;
нещо отминало ти си,
а аз искам да бъда сама.

Забравени страници
жълтия спомен убиват.
Силно издрани корици
теб от мен завинаги скриват.



11.08.2005<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за оценката, писателче. Между другото цитираният от теб куплет не ми се връзва много много с цялото стихче и се чудех дали да не го махна...
  • Мерси, Сияна, радвам се.
  • Харесва ми
  • цитат:
    "...
    Но всичко отмина
    и така нека бъде.
    Ти си замина
    и това вечен сън е.
    ...................................................................
    Как да не се разплаче човек???
    / По темата за оценките-2-ката е моя/
  • Благодаря за оценката, писателче. Между другото цитираният от теб куплет не ми се връзва много много с цялото стихче и се чудех дали да не го махна...