Ти дойде...и си отиде

В момент на болка и тъга, когато тънех в самота - видях една усмивка, изпълнена със топлина... В очите ти намерих светлина, която просто ме плени и тъй сякаш на игра в сърцето ми влезе ти... Но нещо сякаш не вървеше... Усмихвах се и казвах си, че си дете Но причината там не беше - болка гореше твоето и моето сърце Аз виждах, аз знаех, аз чувствах - че друга е в твоите мечти и вътрешно хиляди пути избухвах, но тъй и не казах "Върви"... Глупава била съм заная - исках всичко да ти дам. Вярвах че искрен ще бъдеш... поне на края, ала замълча ти пак без срам! Днес с нея щастлив си ти... Не ти се сърдя за това. Животът и без теб ще продължи, както до сега!!!