Тогава, когато
Хранех живота си със сълзи,
излизах нощем на срещи с луната,
спотайвах се зад сребърните вълци,
и слушах вятърна соната.
Сутрин превръщах мислите си в сажди,
и плетях от тях рибарска мрежа.
Ловях безброй илюзии и миражи,
и пусках ги в безкрайната надежда.
Вкъщи стенеха стените
от глад на спомени и детски глъч,
забравени от миналото и звездите,
пригласяха с песен за слънчевия лъч.
Отчаяни и уморени от морската шир,
в скалите разбиваха се слепите вълни,
прогонвайки небесния мир,
разпръскваха изгубени мечти.
Седях на ръба на човешките дилеми
и следях стъпките на здрача,
присмях се на световните проблеми,
по-добре да се смея, отколкото да плача.
излизах нощем на срещи с луната,
спотайвах се зад сребърните вълци,
и слушах вятърна соната.
Сутрин превръщах мислите си в сажди,
и плетях от тях рибарска мрежа.
Ловях безброй илюзии и миражи,
и пусках ги в безкрайната надежда.
Вкъщи стенеха стените
от глад на спомени и детски глъч,
забравени от миналото и звездите,
пригласяха с песен за слънчевия лъч.
Отчаяни и уморени от морската шир,
в скалите разбиваха се слепите вълни,
прогонвайки небесния мир,
разпръскваха изгубени мечти.
Седях на ръба на човешките дилеми
и следях стъпките на здрача,
присмях се на световните проблеми,
по-добре да се смея, отколкото да плача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Иванова Всички права запазени
