Той...
Той имаше приятели,любима,но беше сам.
Той се усмихваше,но болното сърце бе изпълнено с тъга.
Той дишаше,но животът бе изгубил във мечтите,някъде там...
Той бе обичан,но от ден на ден потъваше в безразличие и самота.
Той даряваше нежност и доброта,
но се чувстваше отхвърлен от света.
Тъй живееше в дните безуспешни,
изпълнени с болки безутешни...
С усмивка прикриваше тъгата.
Само красивата лъжа с живот хранеше душата...
На един мой приятел...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
