Толкова болка...И тези сълзи...
Вече нямам сълзи...
Вече нямам...
Загубих мечтите, смеха...
Само ти едничак остана...
Ако и тебе загубя,
кълна се, ще умра...
Плаха е мойта надежда,
страх ме е от всичко това...
Господи, как да ти кажа
колко много боли,
отвътре е свита мойта душа,
сърцето безмилостно стене...
Нямам ни брод, ни светлина...
Очите ми - толкова тъжни,
не светят със своите искри...
...Безсилна, в кръга на
тази мъка заставам...
И се въртя... И обикалям...
...
Вече нямам...
Загубих мечтите, смеха...
Само ти едничак остана...
Ако и тебе загубя,
кълна се, ще умра...
Плаха е мойта надежда,
страх ме е от всичко това...
Господи, как да ти кажа
колко много боли,
отвътре е свита мойта душа,
сърцето безмилостно стене...
Нямам ни брод, ни светлина...
Очите ми - толкова тъжни,
не светят със своите искри...
...Безсилна, в кръга на
тази мъка заставам...
И се въртя... И обикалям...
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Ганева Всички права запазени
