Този стих е за теб
Вървя сама
из улиците прашни...
И моля се отново да те видя,
ала знам, че ти отдавна не си там
и няма да бъдеш...
С последни сили премятам косите си,
разпилени от вятъра,
изтривам сълзите си -
породени от чувства вече отминали.
Поглеждам отново с надежда -
някъде там в тишината...
и мисълта ми те търси
по-силно от всякога.
Сърцето ми все още бие силно,
когато си спомня за теб
и мислите заиграват в главата ми.
Все едно бе вчера,
когато с теб се разхождахме в парка.
Нежни целувки разменяхме
и в прегрътки силни се потапяхме...
На нашата пейка седнала, за тебе си мисля
и се моля - времето по-бързо от мислите,
по-бързо от вятъра,
да отмине и пак да се върнеш при мен.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
08.06.06г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Димитракиева Всички права запазени
