23.06.2006 г., 17:53

Тръгни

121 0 16
Срещу мен седиш:
не искаш погледа ми да зърнеш!
Не че още те обичам,
но мислех си, че времето може да върнеш!

...Но ти си тръгна!

Щях да те последвам,
но дъжда стъпките ти отми,
сякаш и в мен зажаля
щом разбрах, че пак сме сами.

...а ти си тръгна!

Погледни ме за миг поне,
погледни моите очи,
виж, че сърцето самотно
вече за теб не крещи.

Защото си тръгна!

Недей, не искам
да се връщаш, върви
далеч от мене!
Не те спирам дори!

...Моляте тръгни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря за подкрепата...
  • Раздвоена си.
    Поздрав!
  • Като, че ли и ти не знаеш още искаш ли да остане или да си тръгне!
    Поздрав и дано сърцето ви подскаже
  • Със силно чувство е написано, но като форма има още какво да се желае. Не ти поставям оценка.
  • Трудно е в такива мигове...
    Поздрав за стиховете, Габи! Хубави са!!!