Тръгваме
Дъждът се стича върху нас
и прикрива този плач.
Този плач породен,
когато любовта си тръгва.
Тръгваме.Последна целувка,
последна милувка.
А беше време -
не носехме туй тежко бреме
на една изгубена любов.
Но любовта-тя е като призрак,
всички говорят, а никога не я виждат.
и прикрива този плач.
Този плач породен,
когато любовта си тръгва.
Тръгваме.Последна целувка,
последна милувка.
А беше време -
не носехме туй тежко бреме
на една изгубена любов.
Но любовта-тя е като призрак,
всички говорят, а никога не я виждат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Дамянова Всички права запазени
